Възрожденският град Копривщица посрещна и приюти десетки хиляди
изпълнители и почитатели на българския фолклор. Събитието, което се случва
веднъж на пет години, бе очаквано с нетърпение и предизвика вълнение и силни
емоции в многолюдната тълпа. 
Сред нея се забелязваха огромен брой чужденци, пристигнали
специално за грандиозния фестивал. Интересът на медиите беше голям и
навсякъде можеха да бъдат забелязани камери, фотоапарати и микрофони,
наострили се, за да увековечат уникалните изпълнения на българските
гласове и музикални инструменти.
Традиционно, съборът се проведе на хълмовете над града. На седем естради
представители на различните фолклорни области мереха таланта си един след
друг, оценявани не само от компетентното жури, но и от бурно аплодиращата ги
публика.
Пътеките между естрадите и поляните около тях бяха
осеяни от безбройни почитатели. На всяка крачка в града и по хълмовете над
него срещах мъже, жени и деца в колоритни народни носии, очакващи с копнеж
своето представяне. Многообразието от цветове, звуци и красиви природни
картини ме докара до предела на възможностите ми за възприятие. Бурята от
багри на автентичните костюми на изпълнителите и долитащите от всички
посоки народни песни се смесваха в една обща какафония, която не може да
бъде сбъркана с нищо друго.
От една естрада долита мощния звук на кабагайда, съпровождаща
силен женски глас, от друга страна чуваш тракийско хоро, от трета те
преследва звънът на хлопките, закачени за подскачащи кукери. 
Веселието не се ограничаваше само до естрадите. На много места възникваха
спонтанни свирни и песни от случайно събрали се музиканти, които провокираха
завихрянето на големи хорà.
Не можех да се откъсна от неземните изпълнения, разиграващи се пред очите
ми и в същото време горях от любопитство да проверя какво се случва на
другите естради. Но не е по силите на простосмъртен да побере всичко в себе
си, да бъде навсякъде, да поеме цялото многообразие на българската народна
песен.
Когато заваля дъждът, изпълнителите не се уплашиха. Възрастна баба, пееща
трогателна добруджанска песен, продължи да кара кожата ми да настръхва и не
се спря, въпреки че част от публиката се изнесе, наизвадила чадъри и
дъждобрани. А когато стана наистина невъзможно съборът да продължи на
естрадите, купонът се пренесе на градския площад, където хорàта се виеха до
късно вечер, напук на хладния душ.
Пороят наистина обърка изцяло програмата на събора, но не можа да спре
глъчта, веселието, песните и танците на хилядите посетители.
