Нанасяне контурите върху иконата

Съвършено гладката повърхност на грунда върху дъската не позволява на иконописеца да работи с молив или с въглен върху нея. Тези материали при всички положения нараняват грунда и оставят трайни следи върху полирания гипс и колкото и да е сигурна ръката на художника, не се препоръчва да се работи направо върху дъската. Зографите изработват подложки, които ние погрешно наричаме шаблони. Подложките представляват рисунка на иконата върху хартия, чийто контур е  фино надупчен с игла. С този метод, достигнал до нас чрез запазените подложки, старите майстори са си спечелили незаслужената славата на прости копирачи. Днес в Етъра се ползва същата стара техника. Художникът първо рисува образите на иконата върху лист, голям колкото е мащаба на дъската. На хартия има възможност да се нанасят корекции и да се изчисти образа. След това надупчената с игла подложка се поставя върху дъската и със ситно настърган графит се нанася контура. В древността, когато графитът е бил много скъп материал, майсторите са използвали торбичка с много ситно стрити на брашно дървени въглища, с които са нанасяли контурите. След това с много мек молив точките се съединяват и се очертава изображението.  Погрешно е да се смята, че с един и същи шаблон могат да се правят няколко копия. Това практически е възможно, но мащабът на иконата зависи изцяло от размера на дъската, върху която се рисува. В колекцията на художниците от Еъра, която представяме на страниците на нашия сайт, всички икони са уникати, рисувани по старите методи и технологии.