Изработването на платове по нашите земи датира от най-дълбока древност.
Културната симбиоза между траки, славяни и прабългари издига този занаят до
изкуство. От една страна в него са залегнали етническите характеристики на
всяка една отделна народност, от друга страна, Византия, която е един от
най-големите потребители на платове, поставя своите високи изисквания към
качеството на отделните тъкани. Етнографията и фолклористиката отделят голямо
внимание на символите, които са вложени в готовите платове. Специалистите
могат по определени орнаменти да разпознаят коя тъкан в кой край на България
е произведен.
Фолклористите правят семиотични проучвания на символното значение на
шарките и откриват в тях много мотиви, които са свързани с митовете и
легендите, достигнали до нас още е времето преди появата на религиозния
човек.
Това многообразие от различни платове е довело и до разнообразие в
становете, на които са се изтъкавали тъканите и разнообразие в техниките на
тъкане, които са използвали хората по нашите земи.
Най-разпространеният стан, който се е срещал почти във всяка селска къща е
хоризонталния домашен стан. На него се тъкат фини платове, предназначени да
задоволят потребностите на семейството от дрехи, рогозки и черги, които в
по-голямата си част служат за обзавеждане на дома. Този стан се състои от две
дървени рамки, на които се слагат винаги две кросна. На задното е навита
основата, а на предното се 
навива натъканото. На рамката са прикрепени и
нищелките и гребенът, а на предния край е устроено и седалище за тъкача.
Независимо от различията, които съществуват в архитектурата на
хоризонталния стан, водещото условие при него е силното обтягане на
основата между двете кросна.
Нищелките се приготвят от добре усукана конопена или памучна прежда, като
обикновено клуповете за нишките на основата са образувани от просто
кръстосване на две срещуположни връзки. В зависимост от сложността на
тъканите, нищелките са винаги чифт - от две нагоре и се привеждат в движение
от вързани под тях стъпалки.
Друг
основен елемент при домашния хоризонтален стан е совалката. Тя има симетрична
форма със заострени краища. Средата и е елипсовидно изрязана, открита отгоре
и отдолу с еднакви размери. Етимологията на думата идва от глагола снова и
поради тази причина в отделни краища на България може да се срещне като
сновалка.
Килимарството, във вида който го познаваме и днес, може да се радели,
условно, на два вида. Единият е свързан с българската народна традиция и с
домашния хоризонтален стан. На него се произвеждат предимно черги. Другият
вид е привнесен по нашите земи от изтока и е свързан с традицията на
персийските килими. Характерното за становете, на които се изработват тези
килими, е липсата на ватала. Преждата се набива върху нищелките с помощта на
гребен и дървен чук. Тази техника позволява на майстора да работи само в
едната страна на основата, тъй като са този вид килими не се използва
совалка.
Тази техника позволява на тъкача да изработва пластични картини върху
килима, като симетрията, характерна за чипровските килими и домашните черги
не е задължителна. Всеки детайл се обработва на ръка и съществуват различни
предачески техники, които се използват в зависимост от това какъв релеф на
килима цели да постигне майстора. Най-широко разпространените техники за
тъкане, които са достигнали до нас са отбраната и късаната.Всеки елемент при
тях се изработва на ръка. Времето, което е необходимо за изработването на
една черга от изпридането на вълната, оцветяването на преждата (багрене), до
готовата черга отнема приблизително 3 седмици.
